автор: Lahaina

Не ме питай никога кого съм сънувала,
кому самодивски песни редила,
кога не е трябвало, кога си е струвало,
какво съм изгубила или пък открила,

усмивки кому съм дарявала скришом,
кого съм разсмивала или натъжила
и кой ме е карал за миг да не дишам,
с кого съм излизала, колко съм пила.

Недей да ме питаш за пътя дотука.
Не знам колко сълзи до днес съм избърсала -
живях напосоки, избирах наслука...
През всичкото време аз тебе съм търсела.