автор: Alita

За тези от вас, които искат да прочетат началото:
1-ва и 2-ра част на приказката "По Езоп..." са публикувани на адрес
http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewforum&f=9
Разстоянията - както знаете - отдалечават и впряговете и хората…А какво се случва при сближаването? "Пак отдалечаване, би отговорил Езоп, ако беше някъде наблизо", разговаряше със себе си "кандидат - конкурентът" на Езоп в историческия му бизнес... "Говоря на себе си, понеже няма на кого друг", си каза - като намести по-удобно торбата си, крачейки към където се беше запътил - разказвачът от първите три приказки за Пепеляшка и Пепеляш...
"Друг път няма!", се чу отговор иззад ръбестия, прашен и плесенясъл камък, който - слава Богу - не беше по средата на пътя, а встрани от него. "Но и да беше по средата", си каза наум разказвачът, "Пепеляш щеше лесно да го заобиколи".
- Как щеше да го заобиколи, бе? отново се чу гласът иззад камъка, чийто притежател явно можеше да чете мисли.
- Кой пита? Отговори на въпроса с въпрос разказвача.
- Как кой? Аз, разбира се.
И иззад камъка се появи добре познатия ни мъдър и усмихнат на себе си скитник, Езоп.
- Ти какво правиш пак тук?, попита разказвача.
- Как какво? Да не би да не съм Езоп? Усетих, че нещо става и притичах бързо назад, за да записвам. Нали това ми е работата, и хобито, и живота.. Е, казвай какво изпуснах?
- Какво да си изпуснал?
- Ти ще кажеш, изстреля Езоп.

Ако имаше още един разказвач в приказката, щеше да опише един мини-шедьовър на земната мъдрост (или глупост): Двама скитници - единият с тояжка в ръка, а другият с торба на гърба - застанали настръхнали един срещу друг до единствения ням свидетел на неочакваната им среща - ръбестия, прашен и плесенясъл камък. Трима странници, сред пустошта на житейския друм докъдето стига един птичи поглед - напред, назад, наляво и надясно...
- Какво да кажа?, попита разказвача.
- Ами какво става?
- Какво да става?
- Нали бяхме свидетели, разговаряхме и писахме толкова много за тези наши единствени Пепеляшка и Пепеляш. Какво се правиш, че не разбираш какво питам?, ядоса се не на шега Езоп.
- "А-а-а, това ли било"? Ами така кажи, намести торбата си "кандидат-конкурента". "Щом искаш да знаеш, ще ти кажа: Докато двете каруци се бяха сближили, Пепеляшка (това никога не го е правила преди) покани Пепеляш няколко пъти на гости в нейната топла и уютна каруца. Бях свидетел, че и двамата се чувстваха прекрасно. Но един ден, дали защото не беше свикнал на уют и топлина, или поради поради някаква друга причина..."Не е истина!", Пепеляш слезе от празната си каруца, понеже не била негова. И тръгна пеш ".
- "Не думай!?" Няма второ езоповско перо, за да опише дори приблизително смесените чувства на - иначе безстрастния стар мъдрец, Езоп - изразени с тези две думи.. "И какво става сега?", попита старецът, потропвайки нетърпеливо с тояжката.
- Сега става, че Пепеляш ще си прави собствена каруца, беше отговорът.
- Ами нали докато този наш глупак (прости ми Господи!) прави разни каруци, тази с Пепеляшка пак ще отърчи напред?
- "Да отърчи", чу Езоп. "Нали ти, мъдрецо, казваше във втората приказка, че "ВСЕКИ човек е сбор от своите избори по пътищата на живота.
- Е?, успя да отговори старецът с тояжката неусетил още накъде "бие" неговият "кандидат-конкурент"..
- Какво "Е"?, ако Пепеляш е избрал да продължи пеш по житейския друм, вместо да кара дори и празната си несобствена каруца до тази на Пепеляшка - нали това е НЕГОВ избор. Значи така му харесва.
- "Я не ми говори глупости", още повече не на шега се ядоса стареца и ядно удари с тояжката си по кой знае защо немият свидетел на техния разговор - ръбестия, прашен и плесенясъл камък. "Може да не му харесва, но да има друга причина да реши така. Не си пораснал достатъчно, за да можеш да виждаш и нещата от живота, които не се виждат с просто око".

- "Виж, Езопе", примирително отговори събеседникът му, за кой ли път намествайки торбата на рамото си, "ти може да си пребродил целия свят много пъти, и нашир и надлъж, ама светът не е като тук. Ако искаш, ще ти го кажа и обратното: Тук не е като света"
- "Пак говориш глупости..." Старият мъдрец наистина беше излязъл от кожата си без да го е еня изобщо за историческия му авторитет.
- "Не са глупости, Езопе", чу невярващ на ушите си, мъдрецът. "чакай да ти разкажа една много мъдра, но... отдавна забравена от сегашните българи, много стара българска приказка. Само слушай... И когато свърша, отговори ми само с едно изречение..
- "Добре де", все още невярващ на ушите си, се съгласи Езоп, "давай... "
И "кандидат-конкурента" на стария скитник - след като приседна до ръбестия, прашен и плесенясъл камък - дръпна Езоп до себе си, погледна го в очите и започна:

В една зимна, студена, снежна и безлюдна нощ по пътя вървели трима скитници. Някъде далеч пред тях забелязали светлинка. Тръгнали към нея... След дълъг път през преспите стигнали до една къща и почукали на вратата.
Отворил им стопанинът и попитал:
- Кои сте вие?
- Здравето, Любовта и Богатството, отговорили тримата. Пуснете ни да пренощуваме.
- Съжалявам, но у нас има само едно свободно място. Ще отида да се посъветвам със семейството кого от вас да приютим.
Болната майка предложила да пуснат Здравето; Дъщерята поискала да приютят Любовта, а жената - Богатството.
Докато те спорили, странниците продължили пътя си в търсене на по-гостоприемен дом..

..... Само "часовникарят на Вселената" може да каже колко време продължи тишината сред тримата самотници (всъщност двама, защото камъкът си е камък - мълчалив).. след като приказката свърши...
- "Е", наруши мълчанието разказвачът, нарамвайки торбата си.
- "Хм", измрънка Езоп, загубил философския си вид в "полза" на по-човешкия, "ти разказа ли тази приказка на нашите двама (защо да не си го признаем), любимци?
- "Не съм", чу Езоп отговора и веднага попита: "А защо?"
- "И Пепеляшка и Пепеляш са достатъчно пораснали, за да си прочетат приказката сами. Стига сме им се пречкали", завърши ядосано събеседникът на Езоп, намести (за кой ли път?) торбата на рамото си и пое по житейския друм без да се обърне...

А Езоп остана умислен до ръбестия, прашен и плесенясъл камък и за първи път в своя мъдър, богат, изстрадан, глупаво изглеждащ (на пръв поглед) житейски бизнес, си позволи сам и доброволно да посегне на своя собствен авторитет: затвори единственото си богатство - тефтера, останал с празна страница на днешна дата; пъхна го в пазвата си, изправи се и.. потропвайки с тояжката пое - не както му беше навикът в обратна посока - а след събеседника си с торбата.

"Защото", си мърмореше мъдро усмихнат скитникът на всички времена, бързайки да настигне събеседника си, "в приятелството и в любовта е по-важно да се чувстваш близък и обичан, отколкото да си прав"...

10.01.04