автор: Dokosnata

А дъждът нагоре си валеше
и се криеше зад облаците...

Валеше някъде в небето,
но не падаше и капчица дори.
Тласната към ръба на острието
си представях, че не може да боли.

А дъждът нагоре си валеше
и се криеше зад облаците.
Но душата моя все не спираше
да се бори... пак за праведните!

Дъжд валеше, ала беше лято!
Въздухът бе тежък - задушаваше!
Молех се със святи очи, до когато
още думите го позволяваха.

Да, валеше ще ви го докажа!
Но капките бяха за ангелите.
Беше жар, но времето със мен заплака!
...Бореха се, бореха се да убият праведните!

Слънце грееше, но още помня -
дъжд валеше ни в душите.
Хората пееха, но аз не се научих и не мога.
Не мога! Защитавах ви, а вие ме убихте!

На пейка бяха седнали двама влюбени.
Плачеха вкопчени един във друг.
За мен те бяха истински и праведни!
Разделяха ги! Пази ги боже мой!