автор: artoa13

Есен е. Скоропостижно
свьрши лятото за мен
и е празно, неподвижно,
дьжд се рони уморен.

Кротко вятьрьт се гуши,
не помрьдва даже лист
сякаш в арфата заслушан
чакащ своя ред артист.

На изгубеното време
вьв мехурчето се свих
и се чувствам като семе,
ненаписан още стих.

Кехлибареното лято
с пеперудени криле
още пьрха като ято
още мьрда сьс хриле...

Но вали, вали , прелива
и потича в мене есен-
лятото ми си отива
за да се превьрне в песен.