автор: REWOLT

Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за
закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.

Не разбрах че е незряща, дори когато отблизо се вгледах в синевата на очите й. Помня само, че добре се намокрих в дълбините им; толкова, че сухо място не остана в душата ми. И от тоя момент нататък, аз я пожелах. Само за мен.
Ала бях объркан, смутен, нерешителен, бях пълен кретен. А влюбеният кретен си е направо идиот.
Нощем мислех как да й призная чувствата си, сутрин ставах с главоболие и уж изпълнен с решителност, твърд и непоколебим в решението си, но доближех ли до нея, губех самоконтрол; целият вир вода, разтрепервах се при вида й, по три пъти се редях на опашка, търсех думите, а гърлото ми пресъхваше, едва можех да смотолевя:
- Един геврек...

Безнадеждно влюбен глупак и безработен. Много тъжна комбинация.
Краят на месеца дойде. Една заран хазяинът ме издебна пред вратата и ми посочи външната:
- Не съм социално бюро! - кресна ми - Или плащай веднага, или напускай. И без друго имам кандидат за стаята.
И понеже не можех да платя, си взех куфарчето и излязох.
Погледнах към щанда.
Беше празен.
А нея я нямаше.
Това беше най - тъжният ден в живота ми, на най - грозната спирка в света.
И тогава видях онзи човек, който разлепяше обява. Търсеха продавач за същият този щанд. Е, всяко зло, за добро. Кандидатствах и веднага ме назначиха. Сега продавам закуски, а вечер спя във фургона с който ме зареждат.
Временно.
Така, че, ако идвате случайно насам, отбийте се, да се видим, да поговорим, да почерпя кафе. И ако пак случайно ме забележите да седя отнесен, зазяпан в отсрещният прозорец, то е не защото това е бившата ми квартира.
Не.
А защото всяка сутрин на прозореца й изгрява едно цвете със сини незрящи очи. Най - красивите очи, на най - красивото цвете.
Такива още не сте виждали!