автор: sradev

предишна

Светът е роден от щур огън, - казваше седмоглавият змей - пазете го, коткайте го, освобождавайте го.

Змейското племе беше наобиколило древният змей и с искрящи очи поглъщаше историята на пламъка. Онзи пламък, от който са се родили демоните, феите и елфите. Пламъка, който е оплодил змейовото семе и разпилял зрънцата на чародейският род. Пламъка, който носи песента на слънцата и върти колелото на дъгата.

Много са огньовете, които светят и топлят, но само щурият огън може да възпламенява. Невидим е той и само чисто сърце може да го усети, - продължаваше разказа си седмоглавият.

Трепна сърцето на младата змеица, която пазеше люпилнята на змейското семе и по лицето й се разходиха пламъчетата на бялото злато, червеното злато и виолетовото злато. За това и всички я наричаха Змеицата на Златните Пламъчета.

- Щурият огън свързва всичко и пак се разпилява. Погалите ли го и ще удържи на всяка буря, разсърдите ли го и може да роди всяка буря.

Припомни си Змеицата на Златните Пламъчета, че вече е срещала този огън сред катакомбите, блатата и лудата гора, в която дърветата растяха настрани, но никога не лежаха по гръб. Да, тя наистина беше срещала многократно щур огън и дори налучкваше местата, където се появява.

- От щур огън е направен и Меча на Невероятното. Само този, който знае песента на щурия огън би могъл да го развърти. Тежестта му е по-голяма от тази на воина, колкото и да е голям, но не в тежестта му е силата. Когато е на един пръст над лакътя, тогава е лек като перце, докато трае песента. Замлъкне ли песента и меча става тежък и тромав. Не един войн е бил поразен от меча в мига, в който е замлъкнала песента. Не един магьосник си е отсякъл главата, опитвайки се да извика крясъка на отмъщението. В средата на меча е сърцето му, но средата вечно се премества, влиза и излиза от меча и само мъдрец може да почувства къде е. Крив е този меч, защото наследява движенията на щурият огън, многократно сменя посоките си и прилича на съдран чувал. Уплашиш ли се и той те смачква, накълцва и натиква вдън-земя. Само чисто сърце може да вдъхне от силата му. Някога, преди мириади еони Титан го е изковал, за да лети с него, но вече няма титани, които да знаят песента и така меча подскача по веднъж и отново се забива дълбоко в земята.

В този момент Змеицата на Златните Пламъчета разбра, че с този меч би могла да пази щурият огън.

--------
продължението следва неизвестно кога