автор: purko59

Обичам планината.
От там съм тръгнал някога преди

да ме отвее вятърът
край морските разсърдени вълни.
Сега поех обратно
към първите си земни дни.

Взех със себе си приятелства,
надежди малко, малко вяра и мечти,
и търпение, и такт облякох си,
че може бяс по пътя да ме сполети.
Да имам нещо за разплата
с лоши хора – си скътах добрини.

Какво ли стана по-нататък?
За да видиш – ти, лунната пътека извърви!