И се скри морето в черупка.
Беше малко, страхливо море.
Не обичаше здрачът да шушне,
да разделя брега му на две,
да забива пети във вълните –
този мъничък, мъничък здрач –
да наднича невръстно в очите му,
да го сепва, да бъде пазач
на изящните миди със перли -
грях и чудо – басмян летен дъжд.
А самотният здрач беше земен.
И по- земен от болка на мъж.