ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 872
ХуЛитери: 1
Всичко: 873
Онлайн сега::: Boryana
| Монолог, докато Животът спи
(с привкус на мрънкане)
Ако те знаех, предварително щях да те пресея.
Но не сях. Не разбрах – ти съдба ли си или си мисия?
Разгадай, разтълкувай се – не ме оставяй невежа...
То… колко остана, Животе, че да те мисля?!
Непораслите стъпки защо пожалих от спъване,
а големите крачки - разсипах за беззазоряване?
Заменила мига с илюзорно идно напълване...
То… колко остана, Животе, че да те спестявам?!
В шиенето на граници как само прокъсах конеца…
Свят на друг да сглобя, себе си как разпилявах...
Една планетка си скрих, две свещи, лилава вечер.
То… колко остана, Животе, че да те страдам?!
Закъдето ред няма, съм затрупала входа. Задълго.
Неувряла съм си. И... в несресани мисли лудея.
Не намятай палтото! Още рано е, още не тръгвай!
Щом се повториш, Животе, ще компенсирам. С живеене.
Публикувано от viatarna на 05.09.2009 @ 12:49:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
" Монолог, докато Животът спи" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Монолог, докато Животът спи от Omaia на 05.09.2009 @ 13:02:33 (Профил | Изпрати бележка) | Щом се повториш, Животе, ще компенсирам. С живеене.
!
Това закана ли е или обещание? ;)
Каквото и да е, звучи добре.
А ти говори, нищо, че животът е небуден,
нали знаеш, че думите раждат събуждане.
Хубаво е, Петя! |
Re: Монолог, докато Животът спи от anonimapokrifoff на 05.09.2009 @ 13:08:19 (Профил | Изпрати бележка) | !!! |
Re: Монолог, докато Животът спи от kristi на 05.09.2009 @ 13:23:11 (Профил | Изпрати бележка) | В шиенето на граници как само прокъсах конеца…
Свят на друг да сглобя, себе си как разпилявах...
Една планетка си скрих, две свещи, лилава вечер.
То… колко остана, Животе, че да те страдам?!
...............!!!!!!!
Не е мрънкане:) По опашката си го настъпила животецът. Той да му мисли сега.
Здравей, дим!
Хубаво е! |
Re: Монолог, докато Животът спи от doktora на 05.09.2009 @ 14:29:24 (Профил | Изпрати бележка) | !!! Браво дименшън.:)
Силно искрено...
доки |
Re: Монолог, докато Животът спи от sia на 05.09.2009 @ 16:46:06 (Профил | Изпрати бележка) | "Непораслите стъпки защо пожалих от спъване,
а големите крачки - разсипах за беззазоряване?
То… колко остана, Животе, че да те спестявам?!"
Много, много харесах, благодаря! Цялото.
|
Re: Монолог, докато Животът спи от roza1 на 05.09.2009 @ 17:27:37 (Профил | Изпрати бележка) | Лилавата вечер ме влюби в себе си
скришом:)
Поздравления, Петя!
за формата, смисъла, изпълнението...:
|
Re: Монолог, докато Животът спи от mariq-desislava на 05.09.2009 @ 20:01:12 (Профил | Изпрати бележка) | Не е мрънкане - споделяне и разголване е.;) |
Re: Монолог, докато Животът спи от diva_voda на 05.09.2009 @ 20:16:30 (Профил | Изпрати бележка) | !!! "Закъдето ред няма, съм затрупала входа. Задълго."!!!
Пък пак си мрънкай:)Па и да си мрънка който ще!
Мен,ако ме питаш, щом "в несресани мисли " лудееш , той и животът не е дип заспал ( разбирай - напълно)
:)))
Неверояен стих,dimension !
Поздрави!
Дива вода
|
| |