Стъпките ми пропълзяват бавно
в застиналата тишина.
Синеещата сянка на луната
лежи в снега.
Сърцето ми под нулата притихнало
донесе зимата във мен,
а някъде,там някъде е тихо...
И ти си там.Без мен.
Снежинките потъват в белотата,
но зная аз,зад бялото лежи
небето синьо,а зад синевата
живее безпределността...
И ти.