автор: ditaer

Знам,от толкова много виновници,
ти откриваш вина само в мен.
Аз потъвам и ставам удавница
ден след ден,ден след ден,ден след ден.

Но не искам от теб милосърдие.
Преживяла живота си в страх,
просто свикнах,каква е присъдата
от очите ти сини разбрах.

В лабиринт от заблуди,съмнения
не намерих за никъде брод.
Само в тебе открила спасение
не посмях да поискам живот.

Свойта болка докрай избудувала,
аз те виждам повярвал във мен.
Опростена до теб бих доплувала,
някой ден,някой ден,някой ден...