автор: fightingone

Краят е като началото
на лятото.
Краткото и сладко
предчувствие за нещо,
което вече си преживял.
Луната надвесена вечер
над гората
веднага след залеза
и щурците, които свирят
все по-тихо
сякаш оглушителният им оркестър
се е саморазпуснал.
Утринната прохлада се смесва
с първите есенни листа
и краят е като началото
на лятото.
Краткото и сладко
предчувствие за нещо,
което вече си преживял.