Върви им по вода, защото
им мелят водениците.
Евтини са на брашното,
скъпи са на триците...
А помните ли първите,
вършели по хармана?
Те си взеха зърното.
За нас остана слама.
Загинаха мъжете... Но животът
не бе добър и към вдовиците:
излъгаха ги някакви с брашното -
оставиха им триците.
Картината, приятели, е пълна.
Държавата - една голяма яма!
Отдолу някъде са скрили зърното.
Отгоре трупат слама...
И в приказките е така, защото
все хитри са лисиците.
Нали за тях накрая е брашното?
За малките врабчета - трици.
Поуката е, че доброто
не идва с политиците.
На тях полага се брашното.
За нас остават триците.
Но някой ден ще върнат те,
каквото са откраднали с измама.
Ще ни дадете зърното...
А вие яжте слама!...
/ Тук авторът се изкушава да предложи една, още по-художествена поанта:
"Или - вашта мама!..."
Като остава на уважавания читател да си избере сам предпочитан вариант./