автор: theheart_ofthefire

Живееш във сълзата ми отдавна,
наричам те най-тъмното си минало,
а болката след теб е кръвожадна-
дъхът й е прорязан от рубинено.

Живееш върху мене паразитно,
с огризките на моите животи.
Във тебе се препъвам и те сричам
с остатъчна безтрезвеност. И обич.

Не вярвам, че тъгата се лекува,
измислям си, че ти си безболезнен.
Заблудата е тежка и ми струва
най-черната вина. Да лъжа себе си.