автор: prizracheto

Когато си далеч-
да, всичко е объркано!
Всичко е пародия и
лудница и фалш...

когато съм самотна,
празна съм!
Всичко е на черното-
белия нюанс!

Когато подминавам
подадена ръка,
всичко е лъжа,
да, всичко е лъжа!

Когато кажа ти-не
те желая, всичко е
измислица.Със огън
сякаш си играя!Всичко
е пародия!

Когато те забравям-
лъжа, лъжа и пак лъжа!
Когато се залъгвам-
игра, игра и пак игра!

И нeуспирими стават
битовите случки!
Недоразбрани, две
невидими слова!

Неразктити- скритите
ни чувства!
Там някъде
ни чака любовта!

Там някъде със тебе
двамата ще седнем.
Ще поговорим малко,
дълго ще мълчим!

Там някъде любовта
ни ще зашепне-
Със тебе съм човек
НЕПОБЕДИМ!!!