Изпотен от лятна скука,
съчинявам любовни истории.
Те всички са много красиви, елегантни,
лъхат на скъп вермут,
а аз,
обесен на личната си карта,
ги подарявам.
Много е веоятно някоя от тях да се случи,
но ще се изгуби чарът
на непознатите погледи
и споделеният смях.
Затова прерязвам въжето,
намирам небе
и се катеря по забитите в него въздушни целувки
към вкъщи.