автор: Osip

има ли ме като звук в стените
на подредената ти стая…
или съм само стрък от лавандула
в дланта ти на разсъмване
уютна ли е нежната безпомощност
на коленете
когато ми събираш камъчета…
сега разбра ли колко смешни са пътеките
в които ме поведе
и колко са ранени
по топлото ми тяло още диша
разсъмването на Голготите
а раменете ти са силни
да понесат перата от отлитане
небето ни се смее даже
със всички кръпки от сбогуване
и по конците си нанизва думи
които да прошепнем на завръщане
ако го има
небето ни се смее…
а на мойто дъно
растат аквариуми
и срамежливи теменуги -
никога не ме попитаха
удобно ли е тялото в което всяка нощ се раждаш
за да изплаче жилавото на листата
и да ги стрия в коленете ти
преди да ме познаеш

стена за ехо съм
в което ще порасне краят