автор: stanislav

Изчаках един брой, но не виждам госпожа заместник главния редактор да си е подала оставката.
Тогава съм наистина объркан. Как да изтълкувам статията й от предишния брой. Как се нарича позицията, която заемаш срещу своята позиция, без да я напускаш. Объркано, нали. Идват ми наум думи като двуличие, лицемерие и глупост. Ще си избера лицемерие, звучи ми най-добре. Дотук с недомлъвките. Сега да видим фактите. В броят от 21 август, зам. главният редактор на вестник „Уикенд” излиза със статия в която изразява бурното си недоволство от това, че българите не знаят кой е Алберт Айнщайн за сметка на жълтите истории на пишман героите ни. Просто прекрасно, съгласен съм с две ръце. Но как да го тълкувам, когато същото това нещо е произнесено на висок глас от зам. главния редактор на един от най-четените жълти вестници у нас. При положение, че на страниците, където е публикувано гъмжи от интересни подробности за това как някои популярни за сезона личности у нас се хранят с калкан, или кой с кого спи, как се облича, как се съблича и прочее супер интересни за любителите на културата и науката подробности. Просто не знам. Мислех си, надявах се, че това е прощалната, така наречена лебедова песен на зам. главния. Прощаване с вестника и кариерата на жълт репортер. Но не би. Вестникът остава, зам. главният остава, Айнщайн се отдалечава все повече и повече.