автор: aragorn

Не искам пак денят ми да започва
със трескав пулс и сива светлина
и Мъдрата стрелка да ме насочва
из лабиринта от лудешка тишина

Не искам светофарите да гледам
и да се губя в шумен кръстопът
и смачкано кокиче да намирам
край ъгъла на калния си път

Не искам пак из локвите да газя
не искам да съм мил и отрезвен
и пак до смърт часовника да мразя,
че е откраднал този ден от мен

Не искам с Черно слънце да се топля
и озовал се мигом в следващ век
под стронциеви смъртоносни вопли
пак да разбирам, че съм същия човек