Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Бях на двадесет и седем години, бях се скапала ужасно и се чувствах
отровена от оловните букви в печатницата. Словослагател.
Или поне такава бях по диплома.
Спешно трябваше да напусна недоволството си. Приеха ме право.
Никога не съм искала, така се случи...
Трябваше да кажа и на майка и татко. Беше неделя, у нас не се
работи в неделя, приседнах до мама, на леглото, тя си почиваше
след неделната литургия. Казах й – майко, реших да уча за адвокат
/тя нямаше да разбере какво значи да уча право, виж – адвокат
ми се стори достъпно/. Мама и без друго беше отчаяна за мен –
в очите й бях безнадеждно стара мома, а сега и още учене и то
за адвокат. Подскочи – я, мани я тая най-долната работа!
Изумена и категорична.
Притеснено направих плах опит – чакай, майко, с това дето
ще уча, мога да стана и съдия! Тя ме погледна, още по-изумена
и възмутена – коя си ти да съдиш ората, ма!
/В моето село х-то се употребява рядко./
Крайно обезсърчена от крайното й неодобрение, казах й почти
умолително – майко, ама ти нали знаеш, има ора, дето мамят,
лъжат, безчинстват, знаеш колко се краде –
ми нали трябва да се съдят!
Тя ме погледна – естествено, че разбираше. Помълча, тръсна глава и
за пръв път я чух да казва за себе си – ако ората беа като мен и
баща ти, немаше да има нужда от такива работи, съдии, адвокати,
абе нелни работи…
Станах адвокат. Наказателен.
Казвам на баща ми – тате, моята и твоята работа имат нещо много общо –
пред поп и адвокат всичко се казва.
А той се усмихва кротко – така е, но при теб райските врати май
по-трудно се отварят…
Това смешно ли беше!
Публикувано от viatarna на 31.08.2009 @ 15:09:16
| Сродни връзки» Повече за Разкази
» Материали от sia
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 49494 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Помня" | Вход | 9 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Помня от sineva на 31.08.2009 @ 15:20:04 (Профил | Изпрати бележка) | ,,Ако ората беа като мен и баща ти, немаше да има нужда от такива
работи, съдии, адвокати ,
абе нелни работи...,,
Колко е права била майка ти, Сиа!
А баща ти е изрекъл самата истина
,,при теб райските врати май по - трудно се отварят...,,
Хвала на такива родители!
Много ме впечатли творбата ти!
И сигурно за това, защото си много истинска, а и умееш да завладяваш!
Усмихната седмица, мила!:)))
С обич!:))))))
|
Re: Помня от sia на 31.08.2009 @ 16:35:19 (Профил | Изпрати бележка) | Даа... тате се шегува внимателно - иначе вярва,
че всички сме грешни...
Благодаря ти за добрите думи, sineva,
добри да са дните ти, прегръщам те! |
]
Re: Помня от joy_angels на 31.08.2009 @ 15:33:11 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво написана история, Сия!
Навремето и аз мислех да уча право и татко ми ми рече: Като те знам каква си (чувствителна имаше пред вид), дали ще можеш цял живот в мръсотията хорска да се ровиш?
Нищо друго не каза, остави ме да реша.
Е, не съм юрист :)))
Мился, че и двете сме имали умни родители :)))
Поздравления! |
Re: Помня от sia на 31.08.2009 @ 16:45:52 (Профил | Изпрати бележка) | Татко нищо не каза, освен това - остави я, голяма е,
само да внимава...
Аз никога не съм чувала от родителите си каква съм, Джой,
само веднъж тате каза - радвам се, че ти и сестра ти сте
много милостиви /в сравнение с другите му 3 деца - :)/ - там
по един повод. Бих искала да зная...
Мръсотия има навсякъде, тук просто се вижда повече...
Не си юрист - ти просто пиши!
/Всъщност даже не зная и не е толкова важно, но -
каква си :)/ |
]
Re: Помня от Omaia на 31.08.2009 @ 15:43:22 (Профил | Изпрати бележка) | "така е, но при теб райските врати май
по-трудно се отварят…"
!!!
Но все пак е по- лесно за тези ,
които си имат баща ходатай. :)
Поздрави, sia! :) |
Re: Помня от sia на 31.08.2009 @ 16:50:52 (Профил | Изпрати бележка) | Хехе, ако можеше да видиш как ме засмя, Omaia,
благодаря ти!
Знаеш ли, думите ти напомниха, че са идвали хора
от много далеч да се изповядат - те вярват, че
има значение, кой се моли за тях...
Поздрави! |
]
Re: Помня от sia на 31.08.2009 @ 18:07:36 (Профил | Изпрати бележка) | Забравих да изключа оценките,
моля Ви, не слагайте оценки! |
Re: Помня от voda на 31.08.2009 @ 18:48:25 (Профил | Изпрати бележка) | Помниш, Сия.
Защото твоите родители, въпреки всичко, не са отнели свободата да решаваш.
Един добър пример!
Поздрав! |
Re: Помня от sia на 01.09.2009 @ 09:11:59 (Профил | Изпрати бележка) | Така е, Водице,
Благодаря ти, че се отби! |
]
Re: Помня от mariq-desislava на 04.09.2009 @ 20:49:40 (Профил | Изпрати бележка) | Няма страшно, аз на 28 се омъжих.;) Ама не щат да се женят тия мъже, бе, аз мерак имах, ама на... Обичам твоите истински истории, Сия. |
Re: Помня от sia на 05.09.2009 @ 17:32:03 (Профил | Изпрати бележка) | О, аз не съм се страхувала, просто не можах да го видя :)
Благодаря ти! |
]
Re: Помня от kristi на 05.09.2009 @ 17:34:47 (Профил | Изпрати бележка) | Разказвай, сиа! Топлик са думите ти и живи са, и търсещи небето над истините са.
Обичи!! |
Re: Помня от sia на 05.09.2009 @ 17:38:59 (Профил | Изпрати бележка) | Не зная какво да отговоря, затова -
просто моята гореща благодарност! |
]
Re: Помня от dandan на 21.10.2009 @ 23:48:38 (Профил | Изпрати бележка) | Човешки истинско написано, радвам ти се, sia
|
]
| |