автор: Princesssa

Много неща исках да ти кажа. Обаче всичките щяха да звучат като тъпо оправдание. Пък аз няма за какво да се оправдавам. Нямам вина за това, че съм различна. Затова, че не съм способна на малки компромиси и големи жертви.
Че не мога да търпя лицемерието и фалша, а дипломатичността ми...е качество, което всъщност мразя у себе си. Не съм виновна затова, че имам силата да отстоявам възгледите си и да се боря за принципите си, макар че най-често това носи само болка и рядко-спокойствие. Не съм виновна за това, че ти не можеш да разбереш желанията и мечтите ми, че не си способен да застанеш редом с мен, когато водих истински битки с недоверието и бездушието на околните. Не нося вина за това, че волната ми птича природа не успя да се побере в жалката клетка на дребнавите ти очаквания. Нито за това, че имам слънце в очите и въображение, незнаещо граници.
Затова няма да ти кажа нищо. Оправданията са нелепи обяснения на хората, невярващи в себе си. А аз не съм такава. Да... знам, че го знаеш. И знам, че и това не хареваш в мен. Това, че никога не се превърнах в твоя сянка, това, че не се криех зад гърба ти, че не търсех в теб спасение, а опора. Че бях способна сама да печеля битките си. Но признавам-за войната помежду ни не бях подготвена. Не очаквах сражение. Не и на този фронт. Е... хубаво. Щом си готов да се изправиш срещу голямата си любов, бъди готов и за тежки загуби. Защото в подобна битка няма победители. И тежко ти, ако спечелиш. Тогава ще ме загубиш завинаги. А с мен и себе си.