автор: merkator

Имало едно време едно царство и цар с три дъщери. Царят бил вече възрастен, преживял четири войни, седем наводнения и три епидемии от чума. Мъдър човек, грижовен към поданиците си и обичан от тях. Бил също строг, но справедлив. Сега предстояло честването на осемдесет годишнината на владетеля и всички били развълнувани и заети с приготовленията за всенародните тържества.
Най- голямата дъщеря била отнесена и любвеобилна. Можела по цял ден да съзерцава райската градина в двореца и да се носи сред езерото с малка лодка във формата на лебед. Средната по възраст обичала изящните предмети и уникалните бижута. Притежавала колекция от скъпоценни накити разположена в три огромни позлатени зали. Най- малката била съсредоточена и ученолюбива. Практична и целенасочена, тя седяла в царската библиотека нощ и ден и препрочитала дебелите книги на знайни и незнайни алхимици и философи.
В денят на юбилея на Негово Величество празненствата започнали от ранни зори на площада пред двореца. По обед царя се появил пред събралото се мнозинство, благодарил сърдечно за оказаната му чест и се оттеглил в Голямата зала да открие официалния бал за близките си приятели, роднини и гостуващи специално за случая царски особи, принцове и принцеси.
Много музика, много танци, фойерверки, наздравици и всичко съпътстващо, такова грандиозно събитие в годините на залеза на един достоен цар.
Било късна вечер, когато дошъл момента за тостове и поздравления и гостите се надпреварвали, кой от кой по- красиви слова да подреди и поднесе за да трогне възрастния владетел, просълзен от гордост и умиление.
Ето, че и царските дъщери станали под аплодисментите на гостите за погалят с думи обичния си баща. Първа била най- голямата.

- Скъпи мой татко! Съдбата ме дари с щастливите дни на безгрижното детство и безкрайната любов, с която ти ме обсипваше, ме караше да си мисля, че живея в Райската градина. Искам да ти благодаря за грижите и милите ласки на мъдрият ти поглед и да ти кажа, че не бих заменила и миг прекаран с теб за най- красивите поля, езера и планини на света!

Тук залата избухнала в аплодисменти, а царят се разплакал като малко дете. Средната дъщеря изчакала тактично да затихнат овациите и с разтреперен глас започнала.

- Няма думи родени на този свят да опишат обичта ми към теб, мили татко и няма рудник на света, изпълнен с най- красивите и безценни камъни, с който да покажа благодарността си към теб за всички съвети и утехи с които ти ме дари.

Отново ръкопляскания, възторжени викове и сподавени сълзи на разнежените гости. На пред излязла и най- малката принцеса. Със сериозен поглед и лека надменна усмивка. Залата отново се притаила в очакване на поредните мили огърлици от топли слова.

- А аз татко, те обичам повече дори и от солта!

Ако някоя бълха кихнела е щяло да прокънти в смълчаната от ужас и изненада зала. Всички били изстинали, обляни в ледена пот и обърнали слисани погледи към Негово Величество. А той, блед като платно, стоял на трона вкаменен, без да знае как да реагира и без да може да погледне към дъщеря си. Нещо го проболо в сърцето и той се привел на пред за да скрие гримасата на ужасната болка. Секундите течали бавно и само най- малката принцеса стърчела горда сред морето от черни мисли.
На края някой се сетил и извикал към музикантите да почват, всички се раздвижили и тържеството се опитало да продължи, но някак вече нищо не било същото. Минути по- късно царя се оттеглил в покоите си без да се сбогува с гостите и час след това всички започнали да се разотиват посърнали.
След седмица прекарана в леглото си, възрастния владетел се споминал и хвърлил в дълъг траур цялото кралство пък и съседните.
Наложило се малката дъщеря да се ожени по най- бързия начин за принц, живеещ на другия край на света. И никой повече не чул за нея.


П.П. Понякога е много тъпо да си умен!