автор: aragorn

Страхотен вятър, топъл мек
полъхва откъм черното море,
а на брега стои човек
и нещо в пясъка чете

Надникнах. Нищо не видях.
Не пишеше на плажа нищо.
Човекът всъщност беше тя
И плачеше върху въздишка.

Не беше топъл този вятър,
Нито страхотен, нито мек.
И грубо вееше косата
на падналия там човек

"Защо?-попитах-ветре духаш.
Не виждаш ли? Това е тя."
А вятъра ми отговори:
"Защо оставяш я сама?"...