автор: divkozel

Примамен от кръвта,
потекла от разстреляния залез,
през хорската мълва
по гребена на скуката пролазвам.
Безбожно ням ли съм,
или забравил съм да те повикам -
не помня, но в дланта ми
мънички надежди не поникват.
Животът е въже.
Не е известна само дължината.
В началото е крясък,
В дъното мъждука тишината ми.
Въжеиграч ли съм,
или забравил съм да те целуна -
не помня, но пропуснах
всичките щастливи пълнолуния.

А някакво танго
танцува мисълта ми без партньори
и пълни се градът
със слухове за интересни хора.
Зловещо плах ли съм,
или забравил съм да те прегърна -
не помня, но ела
преди да е необратимо тъмно.