автор: lisiza

Кафето потъмня под облака, скрил тази част от прозореца, в която имах малко късче синьо небе. Неудачен избор на квартира, но тиха с цялата си нощ и полепнали по дланта й ярки звезди.
Каквито могат да бъдат само през август. Готови за откъсване от атласа на нощта, гонещи своята умора надолу към устните ми попили летните дни.
А лятото си отиваше с този мирис на кафе и облак, запречващ поглед към следващия квадрат от календара, в който ъгълчето запазваше отпечатъка на лъч и дъх от вятър, скрил в ръцете си целия аромат на изсушени треви, за да ги разхвърля пред прозореца в шарените лехи на есента, оставени да съхнат, да попият свежестта на устните ми отпили глътка кафе.
Видях дъното на чашата, с това и лятото се отми по зрънцата презряла нежност, полепнали без надежда да се родят, а облака донесе влага от далечно южно море.
Сбогом лято, до утре. До следващата чаша кафе. Дъното ми липсва.