тъгуваше
по слепите следобеди
разходките в парка
срещите с приятели
завърнали се от странство
партитата които даваше
боледуваше
по бурните любови
без да осъзнава
че никой не може
да открадне свободата
от очите й
а беше я намерила
онази чувственост
която те побърква
която те прави жив
която те кара да настръхваш
нейната сродна душа
сънуваше
вечерите в блумсбери
войната и смъртта
ах, да можеше
да предпази душата си
от разруха
но беше късно цвете
крехка
и дълбока
като тъмните води
в които се удави