автор: Gia

Исках да Ви направя съпричастни към една история, но незнам дали си заслужава, тъй като не си спомням /или все още не съм изживяла/ краят. Лесно ще разкажа моята „поема за дилемата”, но не е ли смисълът на това да пишеш за каквато и да е дилема, именно накрая да предложиш някакво разрешение...
Аз ще започна пък, ще видим какво ще се получи. За да добиете пълна или поне частична представа за положението ми в момента, трябва да върна историята с минимум две години и половина назад.

/Преди повече от две години и половина/

Толкова съм притеснена утре съм на изпит в Софийския Университет. През последната година се готвя с История... даже ходих на части уроци при местната учителка. Вече ходих на няколко кандидат-студентски изпита и не би трябвало да съм притеснена.... „не би трябвало...”
Влизам в аулата... огромна е... има толкова много места ... на кое да седна ... има толкова много притеснени младежи... Сядам тихо на втората скамейка и чакам... нервна съм, но нищо – вече съм свикнала... Чакаме 15 минути – половин час... Шумотевица и неразбории... най-после влиза някакъв преподавател... усмихнат до уши казва: „Какво Вие не разбрахте ли – ПЪРВА тема!”... Последваха бурни емоции – а аз си казах „ох, вътре съм!”.... Така започна всичко... началото на самото начало.....
11 септември .... спокойно, няма да ви говоря за атентатите срещу САЩ – ......... 11 септември 2006г. ... първият ми учебен ден в СУ... възможност за ново начало... дали? Дали съм готова да стъпя в Унито като нов човек? И аз не знаех отговора.
Огромни сгради... две търсещи фигури... Едната на човек свикнал да си проправя път в живота с труд и пот на челото – сам... Другата – плаха и неуверена, стъпвайки леко и в стъпките на своя водач... Фигура току-що родена... не виждала какво е злоба и лицемерие... просто едно чисто създание, жадно за живот...
Огромно сгради... малки хора... големи очаквания и малки стаи – това е университетът...
Първият семестър се лутах измежду колегите разделени на различни компании, докато намеря... И накрая намерих една Тиха вода и една Светлина! Светлината беше моята връзка с миналото (чисто визуално тя напомняше на първото момиче, в което бях влюбена), но в същото време беше толкова различна от всичко познато досега – или беше всичко познато до сега на N-та степен... А Тихата вода (тя ми напомняше на мен самата) – ами като всяка тиха вода в началото не се набиваше на очи... Тя е човека, който може и да отминеш, когато срещнеш на улицата... но погледнеш ли в очите – няма да забравиш до края... Сформирахме Светата троица и бяхме лудите, и бяхме различните...
А през това време аз живеех на пълни обороти... срещнах едно момиче... и се хвърлих за пръв и последен път с главата на пред, без да мисля за болката... беше важна само тръпката в онзи момент. Обичах и бях /поне смятах, че съм/ обичана.... Изпитах и болката да те предадат, да те лъжат в очите... Смятах, че съм изпитала всичко, на което е способно едно човешко сърце... Изпаднах в нечовешко отчаяние... Алкохол, леки наркотици, привидна безгрижност, непрекъснати свалки, отмъщаване и мъка – изпълваха дните и най-вече нощите ми в продължение на повече от година... А на Сутринта бяха останали единствено: Дългове, неплатени сметки, разбити илюзии, един чифт ботуши и едно кожено яке...
Отново на стартова позиция... Започнах на чисто... ново име... нова компания... Славата вече си казваше думата... нямаше нужда да доказвам коя съм и каква мога да бъда... Отново Любов.. отново страст и пак мъка... Отново алкохол, и отново самота и съжаление...
Докато дойде „Човекът”... Буквално да дойде и да нахлуе в живота ми без да иска позволение или да чака покана... Той се настани в сърцето и ежедневието ми – вече дори сме семейство. А всичко стана с такава лекота... чак се плаша...

Разказах Ви как неусетно минаха две години и половина... Толкова много и малко преживях... Сега за дилемата, тя не е нещо особено... А именно: Той или Всички възможности на света... Любов или Страст; Сигурност или Емоция; Познатото или Непознатото...
Ами избирам НЕГО...  Защо? Защото съм сигурна, че само той е способен... да ми даде всичко, което мога да поискам и не само това - ТОЙ Е всичко което искам, а аз не го осъзнавах... до скоро... Дилема - НЯМА!