автор: rosi45

Срещнах те съвсем случайно,
едно лице от многото край мен.
Но нещичко в очите ти незнайно
направи по-особен този ден.

Днес всички ми си струват красиви и добри,
назад останали са злоба, злъч и крамоли.
Запитах се, възможно ли е поглед мигновен
света да стори неузнаваем, променен?

Защо не, ако очите са дълбоки вирове
и ми се прииска да потъна в тях,
и срещайки моите, времето забавя своя бяг...

Едва сега усетих свежестта на утрото,
че пролетта със своята палитра тука е,
докосвайки и мен като по чудо някакво!