автор: rosi45

Сигурно си мислите, защо при толкова
други наболели теми, съм се размислила
за лицемерието. Защото познавам много
малко хора, които не го прилагат.

То съществува не от вчера. Един от синонимите му произлиза от латинското falsus- лъжлив. Както показва дувата-мери си лицето т.е. внимавай какво ще показва то, докато мислиш или чувстваш съвсем друго.За някои хора то е начин на живот. Без него надали ще остане жив човек, защото всички мисли ще се изписват на лицето. Който си го позволи начаса бива сдъвкан и изплют.
Например мислите за свекърва си, че е една стара вещица, но се усмихвате мило. Или, докато ви се иска да удушите колежката, която ви е натопила, с най-искреното си лице И правите комплимент. Или, докато си мислите за мъжа си "този роготосец нищо не разбра", го гледате с любов и пърхате невинно с мигли. Ами политиците, които драпат за кокала, а са самата всеотдайност пред камерите. Вчера в ефир известен политик каза, че също е засегнат от кризата- загубил човекът от вложенията си, хиляди. Освен това затягал колана, не си сменил колата с по-нова/ разбирай по-скъпа/.Отчитам,
че има и един друг аспект- това, което за едни е лъжа, за други е истина. Всеки си има своята истина, както я вижда от своята "камбанария". Ако политикът загуби 50000 лева ще е точно толкова нещастен, колкото ако пенсионерът загуби 50 лева. Но последният си мисли- какво са тези хиляди за политика,който има милиони. А богатият си мисли- че какво са 50 лева!
Ако покажете на няколко души чаша с вода до половината, оптимистът ще каже, че полупълна, а песимистът, че е полупразна. Но истината е една- в чашата има вода до половината Ако обаче ви се плаче от физическа или духовна болка, а се усмихвате, това вече е стоицизъм.
Ако ваш близък е неизлечимо болен, но вие се въртите около него бодро и казвате, че ще се оправи- това е благородна лъжа.
Ако кажете на една повяхнала жена, че днес изглежда чудесно- това е добронамереност, повдигате настроението й. Ако направите положителен коментар в сайта, макар, че произведението не е самото съвършенство- това е доброжелателност, вдъхвате вяра на човека и следващия път ще бъде по-добър.
За искрените, откровени хора лицемерието изисква много психо-физиологична енергия. Дали да изберем по-малкото зло и да си лицемерничим на воля? Аз не съм убедена, че това е по-малкото зло, защото да си мериш непрекъснато лицето ,те държи в напрежение, а всички знаем до къде води това. За съжаление, за повечето хора не е усилие да бъдат лицемерни. Предпочитам да се придържам към това да бъда себе си- говореща това, което мисля и изразяваща това, което чувствам. Усещам безпогрешно лицемерието/ и не само аз/. Толкова, че чак ми се иска да не е така. Лицемерите се заблуждават, мислейки, че са отлични актьори. Но всъщност са недолюбвани и много самотни, защото в критичен момент разбират, че нямат нито един истински приятел.
И все пак, къде ли си крие тънката граница между невинната или благородна лъжа и лицемерието?!