Има нощи, в които
сякаш потъвам
и няма нищо друго
освен лепкав мрак.
Тишината
на ранена птица
се преструва
и забива клюна си
в сърцето ми
със сподавен грак.
Светлините на
улични лампи
хвърлят в локвите
уморените си души.
Гърчат се мислите ми
в сърдечни крампи.
Уж е наужким,
а така боли.
4 в 1 - кафе с гуарана
и два-три стиха,
писани посред нощ
връщат времето -
последния влак
да хвана,
преди умората
да разкъса нишката
с тъпия си нож.