автор: maksim

Не ме боли от суетата, че не мога да летя.
То колко ли крилати има?
Прехраната ми постна - коричка и вода,
и само си приказвам, че е вино.

Нима от мен по близко до небето има,
със моите надежди и мечти.
И от това, че живата вода е само име,
пак мен ли трябва да боли?

Не съм захванал да броя на колко дяволи
е сборище главата ми,
ни се разливам в жалби и на всяко сядане
ви се изписвам Божи пратеник.

Защото само аз си знам местата на пироните
и няма да ги трампя за летене!
И по-полека със метаните и със поклоните -
пазете си крилата, дявол да ви вземе!