Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 0
Всичко: 433

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСянката
раздел: Разкази
автор: vil4

Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.

Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище. За нея, а и за повечето ученици тази дума - училище отдавна бе загубила значението си. За тях това бе място, където показваха новите си дрехи , научаваха някоя друга пикантна история, или просто разнообразяваха сивото си ежедневие.
Тя не търпеше да бъде сама. Винаги търсеше да привлече нечие внимание, обожаваше комплиментите и дори като дете намираше начин да си ги получи.
Като нейна съученичка общо взето не се впечатлявах от нейното поведение. За разлика от нея бях тиха и спокойна в държанието си. Нямах място сред шумните училищни компании и може би според мнението им, казано на ученически жаргон бях невзрачна и задръстена. И това не ме впечатляваше особено - аз живеех в моя свят.
Но все пак с времето се опитах да изградя свой кръг от приятели, които имаха много по-различни занимания от онзи свят, от колкото на ученическата ми среда.
След като завърших училище се стараех да огранича контактите си с нея, въпреки че от скоро апартаментите ни бяха един до друг. Независимо, че пътищата ни бяха различни, когато се случеше да бъдем на едно и също място тя и само тя бе най-яркото момиче. Не бяха рядко случаите, в които се озовавахме в една компания. Опитвах се да си затворя очите за моментите, в които всички погледи се оказваха в нея. Някак си отново успявах да прикрия факта, че се чувствах пренебрегната и наранена. Но вътрешно в себе си вярвах, че ще дойде моментът, в който околните ще прогледнат и аз ще изляза от позицията си на втори план.
В повече обаче ми дойде фактът, че симпатичното момче от долния етаж, в с което разменяхме книги, списания и бъбрехме с часове, вече не ме забелязва, когато тя е наоколо. Навсякъде, където се случеше да бъдем заедно, аз бях като бледа сянка, почти незабележима.
Скоро се запознах с едно момче от клуба, в който ходех. Беше музикант, свиреше там с групата си. Имаше красиви сини очи, плениха ме тези очи. Не беше нужно да разговаряме много, за да установя, че си допаднахме. Знаех, че между нас има някакво неудържимо привличане и нищо не може да попречи на това.
Не можех дори и да си помисля, че някога тя ще се намеси между нас. Вярвах, че той никога не би се загледал в друго момиче.
Веднъж говорех с него по мобилния и я видях да стои зад мен на етажа.
- О, онзи симпатяга от клуба а? Познавам го. Тази вечер ще се видим. Много мило момче, ще му пратя поздрави от теб!
В онзи момент в мен се надигна някаква неудържима ярост, гняв и болка. Идеше ми да я ударя, дори и да я убия, но не посмях. Обърнах се и се затичах разплакана по стълбите. Искаше ми се да избягам да се махна от това място. Аз също имах нужда от любов. Не бих искала да ме преследва през целия ми живот. Не мога, не искам да бъда нечия сянка. Всеки има право на щастие. Но за щастието се воюва. Открито и честно без сенки и полусенки. За да е истинско то - щастието.


Публикувано от alfa_c на 25.08.2009 @ 11:21:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   vil4

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 18319
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Сянката" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сянката
от mariniki на 26.08.2009 @ 00:17:27
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
да...мила Вили, за щастието се воюва...открито и честно...
за да е истинско...
хубаво е, че претворяваш житейските си открития в разкази...
знаеш, че харесвам нещата ти...пиши...с обич, за теб.