автор: Illi

Чета стихове, напсани с безмерна обич
и стихове, написани със скръб.
И изведнъж ми докривява, че навсякъде завършват
с посвещения; а мойте - нямат.

Къде, защото просто пиша за небето,
къде - защото пиша ги за непознат,
къде - защото са за теб и ме е страх.
"Нима - успокоявам се - не би разбрал?"
Защо да ти добавям името
и да карам своите читатели
да сядат и замислено да съчиняват
истории за нашата любов?
Защо да ги обърквам, бедните? Нима го заслужават?
"Жестокостта е лошо нещо" е лозунг някъде си, май,
нека не я толерираме и тъй - без посвещения, до край!!!
Да основем и национална лига и нека да спасим
бедните читатели от театралните си драми и изкуствения дим!!
Та картината във тяхното въображение
съвсем различна би била - размазано-поправяна, неясна,
напълно грешна! Та нали и с радост, и с сълзи
все за тебе пиша? Такова фантастично лашкане
между различните творения, онези зле написани стихотворения,
едва ли биха си представили - бедна им фантазията!
Хехе, не, да си останем сериозни.
- Мои мили, дължа ви обяснение, но
няма да ми стигнат листите, така че:
ИЗВИНЕНИЯ!
И лепвам най отдолу посвещение:

На моите изстрадали читатели! :)