автор: roza1

През прозореца на моята неделя,
когато занаднича вечерта
въздишката й чувам.
Аз - мълча.
В очите й тършувам за надежда.
Ще потъмнеят...
Винаги така денят изчезва-
парица малка в кърпа на старица.
Куцука здрачът..
Търси вечерта.
Зад фиба цветна в моята коса
нощта се крие.
Премигва с тежки мигли
припомня ми молитва
подава ми икона
разравя под краката ми жарта.

И моли часовете да не плачат.