Ще ме хвърлиш ли до морето?
Мислех, че си в моята посока.
Не?
Жалко, бихме могли да си поговорим...
Как за какво? - за пътq, за живота.
Бързаш!? - И то много! ...
Само ще метна чантата
в каросерията, а ти карай!
Все едно ми е за посоката и спирката крайна -
от себе си бягам!
Благодаря ти! - Човек излезе!
Какво аз?
Зад мен остана празна стая,
една затръшната врата -
и ръкава ми даже не се закачи на бравата -
по вятъра съм и все ми е тая.
Пушиш ли?... Запали си!
Аз все се мъча да ги откажа...
Ама за какво ли? Сам съм като пушка...
Жена ми - с един избяга в Испания...или по немско...
Добре, че нямахме деца.
Обра ме до шушка...
Само тая чанта с партекеши, слънчевите очила
и на гърба ми дрехите...
Съкратиха ме и потеглих.
Какво пък... може да си намеря късмета?
- А-а, добре! От тук тръгваш през селата! -
Спри ми на онова кръстовище, до капанчето.
Да ти дам ли нещо за спомен? Вземи ми очилата!
Пълно затъмнение - оригинални са!
Лазар се казвам... Нали ще запомниш?
Ей, там ще застана да чакам друга кола - на кръстопътя...
Все ще стигна някъде.
Нали съм тръгнал...
И дано, дето викаш...някога да възкръсна!