автор: Lorena

Онези ръце, които косяха залеза за мен,
спят. Безпаметни.
Разхлопани стените на душата ми простенват тихо.
По кожата се стичат капки недостатъчност.
Не стигам дори на себе си.
Толкова съм кратка.
Като страх.
Като признание и клетва.
Като сън.
Недостатъчна.
Преливам от тялото си
и се изтичам по паважа.
Капките са едри като гроздове
и имат вкус на грях.
Не ги опитвай-
ще рукнат нови капки.
А аз ще бъда там-
една жена отдавна влюбена в дъжда,
но твоя.