автор: Evil_Yosha

Гласът ти ухае на вишни и любов.
Обличаш ме с него
и с нетърпението да стигнеш до мен.
Замятам тази дреха, вместо очакване и вдишвам.
Дълбоко и ненаситно те вдишвам.
Ела.
Всъщност, не си си тръгвал.
Пулсираш в мен, течеш във вените ми...
И все пак,
мога да пипна липсата ти
в отрязъка изрязано време-
когато пътуваш от мен
до
когато пътуваш към мен.