автор: bagarov

Реших да надигна завесата
прикриваща изглед към двора
а нявга прилежно наместих я
за да ме скрие от хората.

Закючих вратите, избягах,
подгоних една илюзия,
колата, пред себе си впрягах,
получих душевни контузии.

Сега ми е странно да гледам
живота с очите предишни,
целта уморих се да следвам
след толкова много годишнини.

Остана надежда че, някъде
в далечната моя родина,
любимата все още чака ме
и скоро натам ще замина.

Безпътица, туй ли е словото?
Не зная, не съм се предавал
но, май че, изпуснах готовото
а толкова много съм давал.