Затварям страницата.
Подготвих си старателно молива
и ще изпиша не чуждите романи,
а моето безутешие.
Ще го напиша дълбоко,
където твоето безразличие
прониза дължимата смърт.
Не ме търси вече,
защото отмина прилива
на последните слънчеви сплитове.
Твоите самозаблуди
приятно сърфират
в сърдечните ти неравности...
Но моята лодка отплува.
Към соленото нищо
на безкръглите лунни повърхности.