Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 472
ХуЛитери: 1
Всичко: 473

Онлайн сега:
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДяконът. Закъснелия Ангел
раздел: Романи
автор: paramour

Сашо летеше възможно най-бързо, но неопитността му си личеше! На няколко пъти да се блъсне в по-високо дърво. Лекият пролетен вятър далеше чистото му тяло. Почти белите му очи следяха земята. Търсеха я! Ръцете му, здрави и светлосиви, неможеха да си намерят място. Искаха я! Крилете му махаха с яростен звук. Беше го страх за нея! Мислълта му я преследваше! Обичаше я! Като на лента минаваха всички мигове с нея. Щастливи, меланхолични, романтични, тъжни, страстни, бурни... Не! Неможеше да я загуби! Нищо неможеше да го спре по пътя към нея! Природата му помагаше! Звездите му показваха пътя, въздухът му даваше сила, дърветата сякаш се местеха, за да дадат видимост на младия Ангел, а вятърът го буташе и го надъхваше! Сашо събираше любов, нежност, сили, за да предпази девойката!
Мина над една тъмна улица. Чу вик и видя тъмна сянка! Но викът бе мъжки! Той не бе пазител на този човек, а на любимата си!
Ето вече виждаше парка. Но какво е това?... Той се приземи и побягна към неподвижното тяло!
-Ваня?! Ваня НЕ! Моля те кажи нещо!- момичето леко отвори очи и прошепна сякаш в неземни мъки:
-Саша?! Саша ти.... ти.... Бяща.... баща ми.....- тя не можеше да довърши мисълта си! Ангелът понечи да я гокосне, но при най-лекия допир кожата и на двамата започна да се топи и да пуши! Сашо дръпна ръката си! Видя изгореното и исплашен погледна към Ваня. Ръката на момичето също бе изгорена!
-Не се страхувай! Ще се погрижа за теб!- Той откъсна парче от крачола си и го ови около ръцете си. Грабна я нежно и отлетя внимателно! ,,Баща и? Трябва да я заведа при него! Трябва да я занеса в църквата!"
По пътя въздуха не позволяваше на Ангела да диша, вятърът го буташе назад, Дърветата се блъскаха в него, прикрити от тъмнината, която звездите създаваха! Но Сашо не спираше! Любовта му бе по необятна и силна от всичко! Луната разбута облаците с оцапаните си с кръв ръце и погледна момичето в очите! А тя се пробуди! Гладна! Гладна за кръв! Ангелът я погледна с влажност в очите. Тя издаде някакъв неземен писклив звук и заби нокти в раменете му. Изправи глава и посегна да го охапе по врата, но само доближаването й причини достатъчно болка, зя да разбере, че няма да може да изпие ангелската кръв. Сашо бе вцепене от болката. Кръвта му се стичаше бистра като планински потоп и капеше по мръсните улици! Но той устоя! Затвори леко очи, сякаш за да избегне част от болката, и точно в този момент се удари в един висок бор. Главата на момичето клюмна на една страна и тя отпусна захвата си. Беше в безсъзнание. Ангелът я погледна оплашен, но после пое дълдоко въздух и въздъхна облекчено. Заведе я в една стара църква. топупа 3-пъти на вратата и от вътре излезе белобрад старец с дълга коса и котия шоколадови бонбони в ръката. Когато видя божия пратеник, монахът изпусна бомбоните на земята, а те се зарпиляха и загубиха в тъмнината(каква загуба).
-Кой си ти?-боязливо каза монахът
-Божи пратеник бай Иване, нося дъщеряти. Помогни ми.....
Бай Иван грабна момичето, целуна го по челото и въведе ангелът в църквата. Вратата се хлопна зад гърба им, оставяйки ехо, което след време се изгуби в тъмнината и отихна!......


Публикувано от mmm на 22.08.2004 @ 10:05:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   paramour

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.4
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

При Св. Валентин
автор: LeoBedrosian
133 четения | оценка 5

показвания 10985
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Дяконът. Закъснелия Ангел" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дяконът. Закъснелия Ангел
от paramour (Дякона е жесток) на 22.08.2004 @ 10:11:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ха ха ха Такава любов в такава тема ! Е малко не върви ! Ама айде да не се ХуЛа сам !


Re: Дяконът. Закъснелия Ангел
от Bathory на 23.08.2004 @ 01:20:54
(Профил | Изпрати бележка)
Ммм... любов между ангел и вампир... интересно:))
Но сблъсъка на Ангела с бора ме разсмя страшно:)))))


Re: Дяконът. Закъснелия Ангел
от paramour (Дякона е жесток) на 23.08.2004 @ 22:19:14
(Профил | Изпрати бележка)
Сашо се казва баща ми !


Re: Дяконът. Закъснелия Ангел
от Melpomeni на 24.08.2004 @ 01:34:02
(Профил | Изпрати бележка)
Първо ги убиваше, поливаше с кръв. Сега вече на преден план е любовта! Става интересно, обаче няма картинки:(