автор: paramour

Сашо летеше възможно най-бързо, но неопитността му си личеше! На няколко пъти да се блъсне в по-високо дърво. Лекият пролетен вятър далеше чистото му тяло. Почти белите му очи следяха земята. Търсеха я! Ръцете му, здрави и светлосиви, неможеха да си намерят място. Искаха я! Крилете му махаха с яростен звук. Беше го страх за нея! Мислълта му я преследваше! Обичаше я! Като на лента минаваха всички мигове с нея. Щастливи, меланхолични, романтични, тъжни, страстни, бурни... Не! Неможеше да я загуби! Нищо неможеше да го спре по пътя към нея! Природата му помагаше! Звездите му показваха пътя, въздухът му даваше сила, дърветата сякаш се местеха, за да дадат видимост на младия Ангел, а вятърът го буташе и го надъхваше! Сашо събираше любов, нежност, сили, за да предпази девойката!
Мина над една тъмна улица. Чу вик и видя тъмна сянка! Но викът бе мъжки! Той не бе пазител на този човек, а на любимата си!
Ето вече виждаше парка. Но какво е това?... Той се приземи и побягна към неподвижното тяло!
-Ваня?! Ваня НЕ! Моля те кажи нещо!- момичето леко отвори очи и прошепна сякаш в неземни мъки:
-Саша?! Саша ти.... ти.... Бяща.... баща ми.....- тя не можеше да довърши мисълта си! Ангелът понечи да я гокосне, но при най-лекия допир кожата и на двамата започна да се топи и да пуши! Сашо дръпна ръката си! Видя изгореното и исплашен погледна към Ваня. Ръката на момичето също бе изгорена!
-Не се страхувай! Ще се погрижа за теб!- Той откъсна парче от крачола си и го ови около ръцете си. Грабна я нежно и отлетя внимателно! ,,Баща и? Трябва да я заведа при него! Трябва да я занеса в църквата!"
По пътя въздуха не позволяваше на Ангела да диша, вятърът го буташе назад, Дърветата се блъскаха в него, прикрити от тъмнината, която звездите създаваха! Но Сашо не спираше! Любовта му бе по необятна и силна от всичко! Луната разбута облаците с оцапаните си с кръв ръце и погледна момичето в очите! А тя се пробуди! Гладна! Гладна за кръв! Ангелът я погледна с влажност в очите. Тя издаде някакъв неземен писклив звук и заби нокти в раменете му. Изправи глава и посегна да го охапе по врата, но само доближаването й причини достатъчно болка, зя да разбере, че няма да може да изпие ангелската кръв. Сашо бе вцепене от болката. Кръвта му се стичаше бистра като планински потоп и капеше по мръсните улици! Но той устоя! Затвори леко очи, сякаш за да избегне част от болката, и точно в този момент се удари в един висок бор. Главата на момичето клюмна на една страна и тя отпусна захвата си. Беше в безсъзнание. Ангелът я погледна оплашен, но после пое дълдоко въздух и въздъхна облекчено. Заведе я в една стара църква. топупа 3-пъти на вратата и от вътре излезе белобрад старец с дълга коса и котия шоколадови бонбони в ръката. Когато видя божия пратеник, монахът изпусна бомбоните на земята, а те се зарпиляха и загубиха в тъмнината(каква загуба).
-Кой си ти?-боязливо каза монахът
-Божи пратеник бай Иване, нося дъщеряти. Помогни ми.....
Бай Иван грабна момичето, целуна го по челото и въведе ангелът в църквата. Вратата се хлопна зад гърба им, оставяйки ехо, което след време се изгуби в тъмнината и отихна!......