автор: tany

...на Тончо

Търся крадец на сърца...
да открадне моето /само/.
Да не ме преследва,
да не ме поглежда дори.
Аз - да плача на мъжкото му рамо,
той - да е хладен,
малко циничен,
да ми демонстира колко е безразличен...
Но когато си тръгна,
ДА,
когато си тръгна,
/и даже телефонния кабел от стената изтръгна/,
да открия, че ми няма и ума, и сърцето...
Да тръгна да ги търся,
движейки се по въжето,
с което той леко,
нежно
и властно
ме е е привързал към себе си,
и да осъзная ясно,
че и той търси своето...
и това е ИГРАТА
- вечно се гонят мъжа и жената.

tany