В нощта, която ме обсипва
Черна като Ада, празна като душата,
Стоя изправен, може би, с високо вдигната глава,
С празна, може би, но непреклонна душа.
Притискан, тъпкан от всички
Не съм паднал, нито проплакал
Под ударите на съдбата
Облян с кръв стоя, но непреклонен.
В това място, пълно с гняв и сълзи
Надвиснал е ужаса, наречен “живот”
И когато Жътваря ме намери,
Той ще ме намери, ще бъда безстрашен
Няма значение колко е силна болката,
Колко е пълно с наказания.
Ще бъда господар на съдбата си
Ще бъда пилот на душата си.