автор: maksim

До виконта Виторио Росо написах куплет.
Там, във замъка вдън гори Тилилейски,
той отишъл на кино, случайно, от шест та до пет
и във този порядък обиди ме зверски.
Под балкона му се наредих със вагон мариачи,
сред нощите ревах с пълен глас серенади,
в резултат - грамофон ли ти свири, майка ли плаче?
И ме взе за мезе, сякаш бях лимонада!
Секунданти изпратих тогава - да искам дуел,
че избих на обидена чест най-внезапно -
отговори, че вече отдавна бил дал или взел
(тук последното май не ми стана ясно).
Ще почакам да литнат ятата със гълъби бели,
по ония де гидите луди и млади години летели,
за да видя Видов ден ще дойде ли да го намери
него - виконта Артерио Росо ди Пармезано.