автор: papacot

Един по един си отидох от себе си.
Оставих (да ме простят лешоядите) мърша.
Плувах във вярвания, давех се в ереси.
И изведнъж нишката ариаднина свърши.

Ехей, победих минотавара гнусен!
Артемида отне ми любимата (по разказ на Дионисий).
Към жертвоприношенията никога не съм имал вкус.
Вече мисля, че сам себе си съм измислил.

Майната му на Минос, така няма да върне сина си.
А и деветте години обраснаха в хилядолетия.
Тук, където съм (сред авгиевите обори), е мръсно.
Но и Херкулес от друг мит е, чудя се кой и него заплете.

Аз съм Тезейчо, приятно ми е, ровя се в кофите.
В квартал “Левски” довършиха църквата скоро.
Там исках да бъда покръстен, ама като жълт апостроф
увисна пияният поп и наля вместо миро отрова.

Така ще се лутам сред предания и делнични апокрифи,
че свят ще му се завие на света, който ме е родил.
А вие, приятели, кажете кой прав е, кой крив е.
Аз ви обичам, когато изкоренявате магарешкия бодил.

Когато садите съмнения, също –
обичам ви с любовта си древноепическа.
Прибирайте се при съпругите в къщите.
Не винаги качеството прелива в количество.

А, ако се появи минотавър, цункайте го от мен.
Не убивайте това, което не от вас е създадено.
Иначе, ще се чудите днес нощ ли е или ден.
Всичко е измислено от страха ни. Отдавна.