Люлеят ме в песенен танц
разливат ме в сънна вода -
баркарола са твоите къдри, момиче.
Венеция свърта канал,
и крие зад влажна стена
две прошепнати думи, че аз те обичам.
А есен си спуска дъха
над твоето дясно око,
над гондоли, мостове, балкони с корнизи.
докосва с опашка мига,
приплясква умело весло
и с устата ти шепне, че ти ме обичаш.