Докато чакам
слънцето – сърцето ми
тупти насред разсеяно небе
броенето разсече календара
на безчет докосвания вътре
часовникът се чуди
на спрялото ми време
по-сама и несама
никога не съм била
дъхът ми вече с месеци е затаен
пред нещото, пред всичкото
което бяга в мен