автор: theheart_ofthefire

По " Само малко слабост"
на Елица Мавродинова

Те всички си приличат до един,
телата им са жадни да поглъщат
по много похот, плът и дим,
накрая е изплюване и после същото.

Те всичките говорят по модел
и графика си носят –да замлъкнат,
познат ми е и техния предел-
разклатиш ли им трона и си тръгват.

Те всички ме обичат, до безкрай,
но всъщност им е липсвало начало,
преструват се на някакъв си рай,
когато под ръцете им e ада.

Те всичките не стигат за любов,
не стават и за шепа от омраза,
без тях съм (в мен не е само)
те всичките са дъно . Там е празно...