автор: Remembrance

Скитането му по улиците изглеждаше безцелно, безутешно и напразно – особено в първите няколко часа. Той издирваше всяко ъгълче в онзи квартал, където знаеше, че обикновено може да я намери. Нямаше я у тях – беше звънял многократно, продължително, сърцераздирателно. Никой не вдигаше, а мобилният й беше изключен, и той разбра, че нещо лошо се е случило – трагични картини го заляха – не, не бяха случайни.
Не бяха измислени. Той усещаше винаги, когато тя страдаше. Защо този път не му даде сигнал? Защо не му каза нищо? Просто млъкна и изчезна в продължение на дни. Накрая той не издържа и хукна да я търси.
- Къде си, за Бога? – мърмореше под нос и оглеждаше всеки напомнящ за нея силует в тъмнината. – Дай ми знак. Изпрати ми мисъл. Искам насока!
Хората се обръщаха и го оглеждаха странно. Не му пукаше. Ако се наложеше, щеше да започне да вика името й, защото знаеше, че няма време.
Тя посещаваше доста места и не беше хич лесно да я откриеш, ако нямаш предварителна информация. Познаваше се и с доста хора – ако намери някой познат можеше да узнае къде за последно е била. Сълзи заседнаха на гърлото му. Общите им познати не бяха много – това съкращаваше шансовете му значително. Дълго не успя да открие никой, който да я беше виждал скоро.
Накрая в едно от десетките й любими заведения той съзря нейна близка приятелка. Доближи се до нея и я хвана за лакътя.
- Виждала ли си Елла?
Тя се обърна стреснато и се взря в тревожните му очи. За кратко у нея се породи такова безпокойство, че се вкопчи в ръцете му.
- Самюел, не съм я чувала от няколко дена, какво има?
- В беда е. Помогни ми.
- Какво знаеш?
- Нищо. Как беше напоследък тя?
- Унила.
- Не се учудвам. Нещо се е случило. Трябва да побързаме. Моля те, сети се къде може да е.
- Самюел, ако не си я открил на обичайните места, значи няма да е лесно.
- Чувала ли си се с ... него?
- Не.
- Той сигурно ще знае.
- Да видим.
Тя извади мобилния си и набра номер.
- Изключен е.
- Странно, не мислиш ли?
- Да, определено. Какво правим?
- Отиваме при Хаджиб.
- Доста крайна мярка, Самюел.
- Какво друго ни остава? Положението е много сериозно, Пърл. Знам това. Нещо много страшно се е случило. Хаджиб ще ми помогне да видя какво става. А и тя често се виждаше с него, той би могъл да знае повече. Ти знаеш адреса, води ме. Моля те.
Пърл взе чантата си от масата, махна на приятелите си и тръгнаха навън. Качиха се в колата й и се залутаха из безкрайните оплетени улици на града. Адресът не беше много близо, пътуваха повече от петнайсет минути в мълчание. Накрая пристигнаха до доста голяма къща с огромен двор, изпълнен с множество статуи, оформени в различни форми кипариси и фонтани. Самюел се взря в обстановката и измънка нещо под носа си.
- Какво каза? – обърна се към него Пърл.
- Тук е прекалено перфектно. Чак плашещо. С какво се занимава този човек?
- Не знам, Самюел, само знам за способностите му да...
- Да де, ясно – отряза я той спонтанно. Не искаше никой да му напомня, че може би друг знае повече за Елла, отколкото той самия.
Звъннаха на входната врата. Кучета се разлаяха. След като дочуха шляпащи стъпки, им отвори странно усмихнат средно възрастен мъж.
- Добър вечер, Хаджиб – каза Пърл.
Хаджиб огледа и двамата новодошли и замисляне премина през очите му.
- Ммм, ти беше приятелка на Елла, нали?
Пърл кимна.
- Това е Самюел, а аз съм Пърл. Търсим Елла. Никой не я е чувал през последните дни. Самюел е изключително притеснен. Той усеща, че нещо лошо й се е случило. Помислихме си, че...
Хаджиб кимна и я прекъсна.
- Да, да... Влезте.
Те го последваха в приятно елегантна голяма всекидневна с горяща камина. Тъмният мъж ги покани да седнат. Едва тогава забелязаха и два женски силуета на диван в ъгъла срещу тях. Хаджиб побърза да ги успокои.
- Може да говорите спокойно пред тях, това са сестрите ми... Духовните ми сестри – допълни той след кратко колебание.
Самюел потръпна. Нещо доста го притесняваше. Очите на Хаджиб сякаш го пронизваха в неизказани обвинения.
- Последно се чух с Елла миналата седмица – продължи мургавият мъж. – Тя дойде, за да сподели, че се готви за сериозна промяна и че иска да е сигурна в това, което прави.
- Каква промяна? – попита Пърл.
- Не ми каза. Просто ме помоли да й съдействам, за да погледне отвъд и да чуе гласа на Вселената. Трябваше да е сигурна. Не искаше да греши.
Пърл погледна към Самюел.
- Споменавала ли ти е нещо по въпроса?
Той наведе глава.
- Не съм сигурен в това, което тя искаше да ми каже. Беше объркано и емоционално. И кратко.
- Аз мога да помогна – намеси се Хаджиб. – Но кой от вас е по-близък до нея?
Пърл кимна с глава към Самюел.
- Доколко я познаваш?
Самюел посърна.
- Не знам дали я познавам достатъчно добре. Но я чувствам близко, много близко. Гарантирам за това.
- Искам да те предупредя, че каквото и да видиш, то ще е картина от невидимия свят и ще има нужда от допълнително тълкувание. Наясно ли си с това?
- Да, Елла ми е разказвала за ... подобни неща. Тя има такава дарба, нещо като символизъм... Нали?
Хаджиб кимна.
- Символизъм е, но е истина. Трябва ти правилен преводач, за да си сигурен в тълкуванието си. Или самият ти да си преводач.
Самюел кимна.
- Да действаме. Няма време. Тя е в сериозна опасност.
Погледът на Хаджиб се смекчи. Извика с жест и другите две жени да седнат по-близо до тях.
- Колкото повече хора, толкова повече енергия – вметна той.
Когато всички седнаха в кръг и се споглеждаха в кратки моменти на нетърпеливо вълнение, Хаджиб се вторачи в очите на Самюел.
- Сигурен съм, че досега не си участвал в подобна... да я наречем... сесия.
Самюел кимна.
- Правилата са прости, но влизането отвъд изисква няколко важни фактора, без които е невъзможно да осъществиш контакт с друг човек. Първо, единият от двамата задължително трябва да е носител на светлина – в случая Елла е сигурна, за теб още не знаем. Второ, ще ти задам въпроси, на които трябва да бъдеш абсолютно искрен. Ако изопачиш или излъжеш, ако не отговориш, това моментално затваря пътищата. И трето, трябва да обичаш този, когото търсиш. Ако не обичаш Елла, още от сега се откажи и дай шанс на Пърл.
Самюел беше готов да скочи и да го удари.
- Платих с кръвта си. Дори не смятам да ти казвам обичам ли я или не.
Пърл докосна рамото на Хаджиб.
- Отговаря на всички условия, аз гарантирам.
- Чудесно – усмихна се Хаджиб. – За съжаление Елла не сподели нищо с мен относно своето преживяване. Надявам се ти да имаш успех в откриването й.
- Има ли възможност да не я чуя или видя или каквото и да е там?
Хаджиб кимна.
- Естествено. Важно е човек да иска да бъде открит от търсещия го. Не случайно те попитах дали я обичаш. Иначе всичко губи своя смисъл, да не говорим и че не е възможно. Тук не си играем на детективи. Тук провеждаме спасителни мисии.
Самюел и Пърл бяха впечатлени. У всички присъстващи назря огромно желание да започнат и Хаджиб се възползва от този момент.
- Може да стоите с отворени очи или да ги затворите. Може да говорите, ако усетите нещо важно, а може и само да мълчите. Но се опитайте да следвате в мисълта си всичко, което се говори, за да бъде пътя ни еднопосочен. Мисля, че сме готови. Самюел, ти ще отговаряш на моите въпроси и ще търсиш онези видения, които се откриват пред теб. Независимо от картината, следвай я, дори да ти изглежда стряскаща първоначално, може тълкуването й да е различно, може да виждаш само част от пъзел, а не цялата истина.
Самюел кимна. Беше притеснен, но и мотивиран.
Хаджиб затвори очи. В продължение на минута-две тихо тананикаше някаква негова си мелодия. И точно преди Самюел да го обяви за хахо, мулатът млъкна многозначително. Сериозни бръчки се изписаха на челото му. Той поклати глава, притисна ръце в слепоочията си и тихо каза:
- Самюел, ти уверен ли си, че това е жената, която търсиш?
- Какво? – подскочи Самюел.
- Отговори ми просто и ясно. Да или не. Елла ли е жената, която наистина търсиш?
Самюел онемя. След като всякакви противоречиви емоции минаха през него, в крайна сметка той осъзна същината на въпроса.
- Да – в крайна сметка каза той, поглеждайки крадешком към Пърл. Тя не изглеждаше изненадана.
- Чудесно – каза Хаджиб.
В същия миг Самюел почувства значително разтоварване в сърцето си. Нещо се преобърна. Сякаш бе направил крачка напред.
Хаджиб продължи съсредоточаването си. Всички сякаш усещаха как той все повече потъва и се отнася по места, за които само той можеше да говори.
- Самюел, има нещо много тревожно, което стои между теб и Елла. Станало е недоразумение. Теб те е страх. Така ли е?
- Да.
- Готов ли си да поемеш вината си?
- Вината ми?
- Готов ли си да признаеш, че си сгрешил? Готов ли си да поискаш прошка?
Самюел се замисли отново. Изведнъж пред очите му започна да избликва лика й. Различни моменти, емоции, като снимки от стар филм.
- Да.
- Ще простиш ли и на нея?
- Да – тук не се и замисли.
Хаджиб замълча.
Самюел усети как го залива някакво странно унасяне.
„Помогни ми” – чу изведнъж шепот в съзнанието си. – „Моля те, помогни ми”.
„Елла! Къде си?” – извика той в ума си.
Мълчание. Хаджиб продължи.
- Самюел, готов ли си да идеш там, където е тя, за да я спасиш?
В първия миг отново му се искаше да отговори спонтанно и негативно. За какво беше дошъл тук в крайна сметка, нали за да я намери? След това отново си даде сметка за дълбочината на въпроса. Хаджиб се намеси в същата посока.
- Ти може да си представяш някаква фалшива представа за нея – за това къде е, как е, с какво се бори. Искаш ли да видиш истината и готов ли си веднага след това да идеш там независимо от всичко?
Самюел кимна.
- Да. Готов съм.
В същия миг писък раздра съзнанието му. Чу боричкане. Удар. Падане на тяло на земята.
Той се сгърчи.
- Не! Не!
- Какво става, Самюел? Кажи ни! – намеси се Пърл. – Сам! Кажи ни!
Хаджиб я докосна по ръката.
- Спокойно, не го стряскай. Той трябва да чуе и да види. Каквото и да е.
Пърл уплашено кимна.
- Всичко ще е наред, не се бой – допълни Хаджиб. – Ще я спасим.
Самюел падна на земята и се разрида безпомощно.
- Елла, Елла, Елла... – повтаряше той като в транс, притискайки ръцете си. Видението облада ума му. Потъна в мрак.

Тъмна улица. Малки дворчета. Лабиринт. Пустота. Ръжда. Или кръв? Върви напред. Спъва се. Дрънчат тенекиени кутии. Къде е? Прожектор заслепява очите му, вие се напред и изчезва някъде там – зад стар склад. Тяло. Покрито с одеала. Някой е прикрил престъпление. Голи крайници. Коси, разпилени в прах. Сянка се доближава до нея, слага огледалце пред устните й – запотява се. Жива е. Други сенки се разбягват. Женски гласове му говорят – тя е, тя е, тя е... върви... върви... върви... Паника. Адски ужас. Той е слаб. Тя е ранена.

- Самюел, всяка една секунда е важна. Ще й посветиш ли време, за да я възстановиш? – Хаджиб звучи така далеч.

Да я възстанови? Той може да я възстанови?

- Да. Да. Да.

Приближава се. Отмята едно одеало. Второ. Трето. Кой се е постарал така добре да прикрие престъплението си? Последното е малко, покрило слабините й, но гърдите й зеят. Буквално. Ребрата й са разтворени. Сърцето е смазано. Той крещи.

- Самюел! Самюел! – Пърл прегърна тресящото се тяло. – Тук сме, Сам! Ще й помогнем. Ще й помогнем!

Навежда се. Погалва лицето й. Хваща тялото й. Вдига я. Прожекторът осветява отново улиците. Криволичи. Води го. Болница. Ужасени лекари. Той плаче. „Сърцето й , сърцето й...” – едва смотулевя той. Те кимат с глава. Медицинска сестра го прегръща - „Ще й помогнем, Самюел”.

- Самюел! – прогърмя гласът на Хаджиб. – Върни се, Самюел! – той стана и бавно, клатушкайки се около него, започна някакъв напев. Мелодията проникна в ума му отдалеч. – Чуваш ли ме, Самюел? Върни се!
Пърл усети, че тялото му спря да трепери в ръцете й и си отдъхна. Той отвори очите си – все още невиждащи. След малко, когато успя да се осъзнае, разказа какво беше видял. Всички присъстващи онемяха и лицата им се помрачиха в тъга. Хаджиб беше седнал и слушаше внимателно видението. Накрая тъжно поклати глава.
- Усетих, че е нещо лошо, но не очаквах да е чак толкова. Съжалявам искрено, че не разбрах за това по-рано. Елла изглеждаше добре.
Тук Пърл кимна. Както и Самюел.
- Тя някак успя да заблуди всички ни, че е добре. Защо? Как?
- Никой не знае това, Сам – отговори Пърл. – Единствено и само тя. Хаджиб, как ще разтълкуваме това видение сега? Как ще я намерим?
Хаджиб погледна тъжно към нея, но все пак отговори:
- Ще я намерим, Пърл. Ще я намерим. Трябва ни малко време и почивка. Трябва да размисля, а Самюел да се възстанови. Няколко часа ще свършат работа. Може да останете тук, ще сервираме вечеря и питиета, а който желае, може да си полегне някъде из къщата – чувствайте се свободни да влизате навсякъде, разхождайте се.
Пърл се изненада доста. Не очакваше подобна отвореност. Тя се усмихна. Отиде с двете други жени да приготвят някаква храна. Хаджиб добави съчки в огъня. Самюел полегна на дивана и задряма изтощен.



/следва продължение/

----------------------------------------------------------
Елла – гр. „Факла” или „Ярка Светлина”
Самюел – евр. „Бог чу” или „Божие сърце”