автор: Paramour

Тъмна сянка се появи зад Александър, останал да пази колата и вилата! Той стоеше спокоен в целите си 2 метра. Бе кръстосал ръце. Ризата му едва задържаше мощните ръце. Бодигардът осети нещо, извади малокалибреният си пистолет и рязко се извърна. Срещу него стоеше едра мъжка фигура. Бяха на един ръст. В тъмнината единствено очите на странника светеха с насмешлив и фанатичен блясък.
-Кой си ти?-попита Александър
Луната каточели осети че трява да изпълни нещо и се нагласи така, че освети лицето на странника. Животинските зъби светнаха на лунната светлина. Чуха се истрели! След няколко мига тялото на бодигарда лежеше безжизнено на земята, а странника залагаше нещо като бомба на страничната стена на вилата. От очите му сякаш излизаха искри, а от устните му течеше кръв!
,,-Е драги ми Денис! Да започнем с представянето на гостите!-Познавах някои, но част от лицата ми се сториха напълно непознати.
-Да разбирасе! Първо, това е отец Исакий! С него мисля че се познавате!- Дъглобрадият старец се изправи и се поклони. Някога той ме скри в храма си! Ако не беше той със сиурност щях да съм нахранил Дякона!-Това е Кметът на Бариш!- Млад добресложен мъж с мудтаци и пура. Лицето му изглеждаше разтревожено!-И накрая, това е агент Михаил Размович-инспектор по паранормални и научни феномени!-Беше Българин! Можех да го подуша! Надменен и лицемерен! Едва на 20!
-Добър вечер!- реших да не си хабя думите за всички, а да ги поздравя всички наведнъж!- Сега по въпроса!
-Да! Михаил фактите моля!
-Но разбирасе! Камерите на гарата в Бариш са заснели...- В този момент Денис дръпна четящия за ръкава и го погледна строго!- ...Зснели са...Дякон Алексеевич да слиза от влак от перон 3! Лесно е разпознат!
-Не разбираш ли Бориславе ?- Денис за пръв път се обръщаше към мен поименно. По лицето му се изписа ужаса, който преживяхме преди 20 години!- Той не само че е жив, НО И НЕ СТАРЕЕ!-забелязъх сълза! Сълза по лицето на домакина? Лицето му изразявахе уравновесенност, сякаш нищо не можеше да го изненада! Нищо! Досега! Изведнъж пода под краката ни се разтресе! Денис скочи и натисна малко червено копче до ключа за лампата! Алармата се включи! Стражите се мобилизираха! Вратите се заключиха! Вилата бе недосегаема!
Дали.... ?"
-Ха ха ха! В клопка !- една тъмна, висока, гологлава фигура с черно кожено яке и некакво острие в ръката, стоеше в ъгъла и се смееше истерично!
-Той!- Денис посегана да натисне отново червното копче, за да отключи вратите!- Острието блесна и ръката на домакина остана на стената, все още протегната към копчето! Със следващото премигване на гостите Дякона вече бършеше устните си с някаква кърпичка. После избърса и острието, което се оказа дълъг леко извит нож с гравирани символи на дръжката! Борислав или Светецът седеше спокойно и с интерес разглеждаше острието!
-Пропаднал си Виктор! Започнал си да използваш ножове, за да убиваш! Може би просто си много бавен вече и не можеш да убиваш без оръжие!
-Не драги ми Борислав! Ножа е за българчето! Не се храня с некачествени храни!- и с тези думи Дякона се озова зад Михаил, скубейки го и държейки ножа на гърлото му. Извърна леко назад глава, сякаш да не го изпръска кръвта и с рязко движение отдели ревящата глава от добре сложеното тяло! Масата се оцвети в червено! Белите стени се оплискаха с кръв! Лицата на зрителите стояха безмълвни, оплашени и изцапани!
-Та нали и ти си българин Виктор?! Нима ти си... некачествен?
-Умен си старче! Но не достатъчно, за да се скриеш от мен!
-А като заговорихме за това... ти как разбра къде съм?
Дяконът хвърли парчето плат с което бършеше ножа си на масата. Светецът го взе. Очите му се изпълниха със сълзи!
-Робърт? НЕ!?Не си го?!
-Кажи ми каде е? Иначе ще те оставя жив и ще трябва да гледаш как цялото ти семейство умира!
Отецът издебна Дякона и извади кръст от пазвата си. Допря го до сърцето му и започна да изрича някакви не много християнски молитви и заклинания!
-Аз не съм ти някакъв уличен Вампир, куче!-той грабна отеца за гърлото и го стоши с мощните си пръсти. Врата на стареца изпука. Костите в него станаха на сол, а тялото му се сгромоляса на пода! Светецът все още плачеше! Кметът хвърли пурата си в очите на Дякона и натисна копчето! Вратите се отключиха! Младият мъж дишаше тежко и действаше неуверено! Боязливо отвори вратата, гледайки към Виктор, който и избърса очите си и се усмиха злокобно! Кметът се обърна и забеляза пред себе си 20-тина бодигарди с разпокъсани дрехи и окървавени лица. Те го обгърнаха и завлачиха в самия ад !
- Е Борислав какво реши ?.......

,,Не осъзнавах каква грешка направих! Този ден бе пагубния за цялата земя!....."